Защо ъгълът на "Витошка" и "Патриарха" се нарича "Аптека"
Ясно е за какво: защото в предишното там имаше - естествено - аптека. Но аптеки в града - доста. Това, което носи нечленуваното име знак, е известността на ъгъла на двете централни софийски улици като място за срещи през 80-те и 90-те години на XX век. Без да е субкултурно натоварено като близкия " Кравай ", " Синьото " или " Кристал ", " Аптека " бе едно от знаковите места, от които тръгваха софийските вечери на всички. " Витошка " не беше пешеходна, а на ъгъла не акостираше метрото.
През 2006 година на това място се настани офис на телекомуникационната компания " Мтел " - алегорично съвпадане поради обстоятелството, че висенето за среща на избрани места (и от време на време без избрана спогодба с избрани хора) бе заменено от комуникация по мобилния телефон, а по-късно вайбър или месинджър.
Срещи на " Аптека " към този момент няма,
то и аптека няма.
Но в случай че се върнем още по-назад във времето...
Аптека се появява на " Аптека " през 20-те години на XX век. Тя е една от първите частни в София и принадлежи на Панчо Накашев - българин, роден в Щип (тогава в рамките на Османската империя, през днешния ден в Северна Македония) на 15 юли 1881 г. Баща му – Константин (Коце) Накашев, е търговец. Майката Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. По-малкият брат на Панчо, Мане Накашев, също е бунтовник и фармацевт, какъвто е и батко му.
През 1905 година Панчо се дипломира като фармацевт в Медицинския факултет в Цариград, като самичък се устоя по време на следването си, само че е частично подпомогнат и от Българската екзархия под наблюдението на Екзарх Йосиф. Година по-късно, отново благодарение на Екзархията, отваря в родния си град лична аптека.
В този интервал от живота си Накашев взема участие в битката за национална самостоятелност на Македония. През 1908 година, дружно с Арсо Лазаров и Христо Икономов, е един от уредниците на придвижване за почтени избори. През 1910 година, по време на Обезоръжителната акция на младотурците - която цели да изземе всичкото оръжие на някогашните революционери от Вътрешна македонска революционна организация, е задържан и изтезаван дружно с други българи.
" Дядо ми Панчо, на който съм кръстен, е популярно лице - споделя внукът му, филмовият режисьор Панчо Цанков. - На 16 години
потегля от Щип с магаре към Цариград
Отива там, стартира да работи, приключва гимназия, по-късно – фармация. Връща се в Щип, открива си аптека, само че се скарва с турците, които към момента са там. Вече е благоприятен за баба ми, бъдещият му тъст му оказва помощ да избяга от кауша и през 1910 година идват в България. "
Панчо се изселва в София със брачната половинка си Елена Мазнева-Накашева. Съвсем скоро по-късно е мобилизиран и взе участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. За малко сред войните е шеф на аптека в Бургас, а след края на Първата международна поема аптеката на Медицинския факултет в София.
От 1922 година стартира своето независимо развиване като притежател на аптека и фармацевтична лаборатория. Първоначално внася хинин за лекуване на малария, а скоро след това – единствено съставките, като започва произвеждане на лекарството в своята лаборатория, построена в приземния етаж на къщата му на улица „ Гурко “ (по-късно, през Втората международна война, съюзническите бомбардировки унищожават дома на фамилията, който е бил на мястото на днешното кафене " Старбъкс " ). Аптеката, която открива, се намира на ъгъла на улиците " Витоша " и " Патриарх Евтимий ". Сред съгражданите тя е известна като " Накашевата аптека ".
Накашев не е просто медицински просветен човек и предприемач, само че и безсънен жител. През 30-те и началото на 40-те години той и половинката му развиват активна социална активност. През този интервал те поддържат връзка както с дейците на българското освободително придвижване на Македония, по този начин и с някои от влиятелните интелектуалци, в началото обединени в кръга „ Сенаторите “ (кафене „ България “), който по-късно прераства в интелектуалното общество на кафене „ Цар Освободител “, удостоверение за което са скиците, шаржове и картини на художника Александър Добринов.
В края на 30-те години
благодарение на овчаря Иван Раев
от село Енина, Накашев стартира да изследва билката беладона, от която основава лекарството белабулгара, нормализирано и стандартизирано за лекуване на постенцефалитен паркинсонизъм.
" През 30-те години (Накашев - б.р.) прочита във вестник, че в Казанлъшко овчарят Иван Раев, който бил и билкар, забелязал, че овцете му заспиват, като ядат някакви треви. Дядо ми се свързва с него, става известно, че това е беладона. Той си оборудва домашна лаборатория, стартира да прави всякакви опити, до момента в който най-накрая стига до един извлек и го изпраща до четирите огромни лаборатории в света. Американският проф. Майлс демонстрира интерес, след две години опити препаратът е ориентиран към лекуване на Паркинсон и той го предлага на компанията „ Ледерле “ да го патентова. И по този начин дядо ми основава препарата белабулгара ", напомня внукът му Панчо Цанков. През 1939 година Накашев за пръв път пътува до Съединени американски щати, с цел да подписа контракт за регистрация и произвеждане на фитопрепарата.
Добрите дни свършват с Втората международна. След като домът на фамилията на ул. " Гурко " е опустошен в бомбардировка през януари 1944-та, Накашеви намират леговище в шопското с. Дивля. Няколко месеца по-късно се изселват в по-голямото Мирково, където фармацевтът получава заповед да реалокира своята аптека, в която работи дружно със шурей си. Това споделя щерка му Лиляна Накашева-Сайберт в своята мемоарна книга " Между два свята ", която разгласява в Съединени американски щати на 88-годишна възраст.
Спокойствието и насладата, че не са потърпевши от бомбите, обаче траят кратко. Само шест месеца по-късно танковете на Съветската войска минават границата и новата власт стартира да търси Накашев. Тъй като той е отпътувал за София, където да се смеси с тълпата, задържан и обичай в сектора на Мирково е неговият шурей Косьо.
С ходатайството на производителя " Ледерле ", които упорстват, че фармацевтът трябва да пътува за Съединени американски щати, с цел да занесе суровина за медикамента, след доста премеждия фамилията получава виза макар спускането на Желязната завеса. През есента на 1946-а Панчо Накашев, брачната половинка и дъщерите му отпътуват за Генуа, откъдето ги чака дълго пътешестване по море до Америка. Акостират в Ню Йорк в първите дни на януари 1947 година Панчо Накашев умира от инфаркт в Съединени американски щати през 1962 година, но на ъгъла на " Витошка " и " Патриарха " още пет десетилетия след него има аптека - първо държавна, социалистическа, след това още веднъж частна.
През 2006 година на това място се настани офис на телекомуникационната компания " Мтел " - алегорично съвпадане поради обстоятелството, че висенето за среща на избрани места (и от време на време без избрана спогодба с избрани хора) бе заменено от комуникация по мобилния телефон, а по-късно вайбър или месинджър.
Срещи на " Аптека " към този момент няма,
то и аптека няма.
Но в случай че се върнем още по-назад във времето...
Аптека се появява на " Аптека " през 20-те години на XX век. Тя е една от първите частни в София и принадлежи на Панчо Накашев - българин, роден в Щип (тогава в рамките на Османската империя, през днешния ден в Северна Македония) на 15 юли 1881 г. Баща му – Константин (Коце) Накашев, е търговец. Майката Елисавета Щерева е от свещеническо семейство. По-малкият брат на Панчо, Мане Накашев, също е бунтовник и фармацевт, какъвто е и батко му.
През 1905 година Панчо се дипломира като фармацевт в Медицинския факултет в Цариград, като самичък се устоя по време на следването си, само че е частично подпомогнат и от Българската екзархия под наблюдението на Екзарх Йосиф. Година по-късно, отново благодарение на Екзархията, отваря в родния си град лична аптека.
В този интервал от живота си Накашев взема участие в битката за национална самостоятелност на Македония. През 1908 година, дружно с Арсо Лазаров и Христо Икономов, е един от уредниците на придвижване за почтени избори. През 1910 година, по време на Обезоръжителната акция на младотурците - която цели да изземе всичкото оръжие на някогашните революционери от Вътрешна македонска революционна организация, е задържан и изтезаван дружно с други българи.
" Дядо ми Панчо, на който съм кръстен, е популярно лице - споделя внукът му, филмовият режисьор Панчо Цанков. - На 16 години
потегля от Щип с магаре към Цариград
Отива там, стартира да работи, приключва гимназия, по-късно – фармация. Връща се в Щип, открива си аптека, само че се скарва с турците, които към момента са там. Вече е благоприятен за баба ми, бъдещият му тъст му оказва помощ да избяга от кауша и през 1910 година идват в България. "
Панчо се изселва в София със брачната половинка си Елена Мазнева-Накашева. Съвсем скоро по-късно е мобилизиран и взе участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война. За малко сред войните е шеф на аптека в Бургас, а след края на Първата международна поема аптеката на Медицинския факултет в София.
От 1922 година стартира своето независимо развиване като притежател на аптека и фармацевтична лаборатория. Първоначално внася хинин за лекуване на малария, а скоро след това – единствено съставките, като започва произвеждане на лекарството в своята лаборатория, построена в приземния етаж на къщата му на улица „ Гурко “ (по-късно, през Втората международна война, съюзническите бомбардировки унищожават дома на фамилията, който е бил на мястото на днешното кафене " Старбъкс " ). Аптеката, която открива, се намира на ъгъла на улиците " Витоша " и " Патриарх Евтимий ". Сред съгражданите тя е известна като " Накашевата аптека ".
Накашев не е просто медицински просветен човек и предприемач, само че и безсънен жител. През 30-те и началото на 40-те години той и половинката му развиват активна социална активност. През този интервал те поддържат връзка както с дейците на българското освободително придвижване на Македония, по този начин и с някои от влиятелните интелектуалци, в началото обединени в кръга „ Сенаторите “ (кафене „ България “), който по-късно прераства в интелектуалното общество на кафене „ Цар Освободител “, удостоверение за което са скиците, шаржове и картини на художника Александър Добринов.
В края на 30-те години
благодарение на овчаря Иван Раев
от село Енина, Накашев стартира да изследва билката беладона, от която основава лекарството белабулгара, нормализирано и стандартизирано за лекуване на постенцефалитен паркинсонизъм.
" През 30-те години (Накашев - б.р.) прочита във вестник, че в Казанлъшко овчарят Иван Раев, който бил и билкар, забелязал, че овцете му заспиват, като ядат някакви треви. Дядо ми се свързва с него, става известно, че това е беладона. Той си оборудва домашна лаборатория, стартира да прави всякакви опити, до момента в който най-накрая стига до един извлек и го изпраща до четирите огромни лаборатории в света. Американският проф. Майлс демонстрира интерес, след две години опити препаратът е ориентиран към лекуване на Паркинсон и той го предлага на компанията „ Ледерле “ да го патентова. И по този начин дядо ми основава препарата белабулгара ", напомня внукът му Панчо Цанков. През 1939 година Накашев за пръв път пътува до Съединени американски щати, с цел да подписа контракт за регистрация и произвеждане на фитопрепарата.
Добрите дни свършват с Втората международна. След като домът на фамилията на ул. " Гурко " е опустошен в бомбардировка през януари 1944-та, Накашеви намират леговище в шопското с. Дивля. Няколко месеца по-късно се изселват в по-голямото Мирково, където фармацевтът получава заповед да реалокира своята аптека, в която работи дружно със шурей си. Това споделя щерка му Лиляна Накашева-Сайберт в своята мемоарна книга " Между два свята ", която разгласява в Съединени американски щати на 88-годишна възраст.
Спокойствието и насладата, че не са потърпевши от бомбите, обаче траят кратко. Само шест месеца по-късно танковете на Съветската войска минават границата и новата власт стартира да търси Накашев. Тъй като той е отпътувал за София, където да се смеси с тълпата, задържан и обичай в сектора на Мирково е неговият шурей Косьо.
С ходатайството на производителя " Ледерле ", които упорстват, че фармацевтът трябва да пътува за Съединени американски щати, с цел да занесе суровина за медикамента, след доста премеждия фамилията получава виза макар спускането на Желязната завеса. През есента на 1946-а Панчо Накашев, брачната половинка и дъщерите му отпътуват за Генуа, откъдето ги чака дълго пътешестване по море до Америка. Акостират в Ню Йорк в първите дни на януари 1947 година Панчо Накашев умира от инфаркт в Съединени американски щати през 1962 година, но на ъгъла на " Витошка " и " Патриарха " още пет десетилетия след него има аптека - първо държавна, социалистическа, след това още веднъж частна.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ